Допустимо е едно лице да е собственик на вещта/обикновено недвижим имот/, а друго лице да е носител на правото на ползване върху вещта. В този случай ползвателят има право да ползва вещта, да получава добивите от нея, без обаче да може да я променя съществено. Ползвателят е задължен да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, както и да информира собственика за посегателства върху вещта.

Правото на ползване възниква обикновено когато собственикът прехвърли собствеността върху имота на друго лице, но си запази правото на ползване върху имота. Правото на ползване може да бъде учредено и в полза на трето лице от собственика на имота.

Това право може да учреди върху целия имот или върху определена обособена част от него / напр. върху стая в апартамент/. То може да се учреди възмездно или безвъзмездно.

Собственикът пък притежава т.нар. „гола собственост”. Макар и собственик, той трябва да се съобразява с правото на ползвне на ползвателя докато то трае /Правото на ползване може да се учреди доживот или за определен период от време/. Собственикът може да се разпорежда с вещта, може дори да я продаде на трето лице, но новият сосбственикък също трябва да търпи правото на ползване на ползвателя .

Правото на ползване обаче може да се прекрати в предвидените случаи за това в закона. Така например същото се погасява, ако не бъде упражнявано в продължение на пет години, а също така може да бъде прекратено по съдебен ред по искане на собственика, в случай, че ползвателят въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който я застрашава с разрушаване или със значително повреждане, или ако нарушава своите съществени задължения или пък съществено променя вещта.

Основанията за прекратяване на вещното право на ползване са алтернативно дадени. За да бъде прекратено правото на ползване на ползвателя необходимо е да бъдe установенa по безспорен начин само някоя от предпоставките за прекратяването, а също така и че ползвателят не е преустановил нарушението или не е изпълнил съществени задължения, произтичащи от правото му на ползване върху имота, въпреки отправено предупреждение от собственика в този смисъл.

От своя страна съществени се явяват задълженията, свързани със заплащане на консумативни разходи за имота, данък за имота и такса смет, за застраховане на имота в полза на собственика и за запащане на застрахователните премии.

Правото на ползване обаче може да бъде учредено безвъзмездно. Под „безвъзмездно” следва да се има предвид не само, че ползвателят няма да плаща на собственика цена за ползването на имота, но също така и, че няма да заплаща и разноските, свързани с ползването на имота, като такива за ток, вода, топлинна енергия, а също така и за данъци и други такси за имота, както и че няма да застрахова имота и да заплаща застрахователните вноски.

Ипотеката, сключена във формата на нотариален акт служи за обезпечение на конкретно задължение. Договорът за ипотека може да се сключи само от собственика на имот за обезпечение както на задължение на собственика, така и задължение на трето лице. При неизплащане на задължението Кредиторът, в полза на когото е учредена договорната ипотека може да изнесе ипотекирания имот на публична продан, за да събере вземането си.

Има случаи, при който е ипотекиран даден имот за обезпечение на задължението на собственика на имота или на трето лице, поради неплащане на дълга, се е стигнало да положението имотът да бъде изнесен на публична продан. С течение на времето обаче, считано от момента на учредяването на договорната ипотека до момента на изнасянето на имота на публична продан, имотът може да претърпи различни промени. Може например на бъде ипотекирана земя, а в последствие върху нея да бъде изградена постройка, възможно е в даден ипотекиран имот да бъдат извършени подобрения, които значително увеличават стойността на имота и тогава се подставя въпроса кой какви претенции може да има във връзка с настъпилите промени в имота.

Така например, в първия случай – ако бъде ипотекиран имот – земя, а в последствие върху същата бъде построена сграда и ипотекарният кредитор изнесе имота на публична продан, поставя се въпросът дали на публична продан може да се изнесе само земята или може да се изнесе на публична продан и сградата, която е построена върху терена след учредяване на договорната ипотека върху земята. От една страна ипотекирана е само земята, а сградата, построена впоследствие е самостоятелен обект, по отношение на който липсва акт за учредяване на договорна ипотека, поради което колебанията какво именно може да бъде изнесено на публична продан са налице.

Съдилищата приемат, че на публична продан може да се изнесе както земята, така и построената върху същата сграда. Приема се, че всички подобрения, извършени по отношение на първоначално ипотекирания имот служат за обезпечение на вземането, за което е сключена договорната ипотека. Възможно е дори стойността на подобренията да надвишава стойността на първоначално ипотекираното, но това е без значение. Всичко, което съставлява подобрение на имота, включително извършени постройки в същия служат за обезпечение на вземането, за обезпечение на което е учредена ипотеката.

Не рядко се среща и друга хипотеза: ипотекиран е даден имота за обезпечение на определено вземане, като впоследствие в имота са извършени подобрения. Поставя въпросът в този случай, ако имотът бъде изнесен на публична продан, извършилият подобренията ще има ли право да получи каквото и да било плащане за подобренията.

При тази хипотеза от значение е дали договорната ипотека е сключена за обезпечение на собствен дълг или за обезпечение на задължението на трето лице /А и Б сключват договор, по силата на който А ипотекира в полза на Б собствения си имота за обезпечение на задължението на В към Б/.

В случай, че ипотеката е сключена за обезпечение на собствено задължение, при изнасянето на имота на публична продан, ипотекарният длъжник няма да получи никакви суми във връзка с извършените подобрения в имота. Всички подобрения, които са извършени в имота служат за обезпечение на вземането на Кредитора, без значение колко скъпи и големи са те.

В случай обаче, че е ипотекиран имот за обезпечени на чужд дълг, тогава лицето, ипотекирало собствения си имот, ще има право да получи стойността на подобренията, които е извършил в имота като ще получи дължимите му се суми преди ипотекарният кредитор да се е удовлетворил от цената, получена от публичната продан.

Много често с договор за дарение се прехвърлят недвижими имоти особено когато става въпрос за прехвърляне на имоти между роднини. Имотите се прехвърлят чрез дарение, понеже това е най-евтиният вариант когато се извършва сделка между роднини по права линия. С договора за дарение надареният придобива веднага и безвъзмездно подарения имот и този имот става негова лична собственост независимо дали към момента на дарението е в граждански брак или не – т.е. другият съпруг не придобива нищо от дареното имущество.



Дарението обаче крие и неудобства. То може да бъде оспорвано от лица, в полза на които законът предвижда право на запазена част от наследството. Какаво означава това ? – Означава, че ако дарителят е дарил имот и остави след смъртта си низходящи и/или съпруг, низходящите и съпругът могат да оспорват дарението до размера на тяхната запазена част по закон. Оспорването може да бъде направено в петгодишен срок от смъртта на дарителя. След изтичането на този срок искът се погаява по давност и ако бъде заведен иск за оспорване на дарението, дареният може да отблъсне иска като направи възражение за давност.

Лицата с право на запазена част могат да предявят претенциите си само по съдебен ред за възстановяване на запазената им част.

Често, след като са разбрали за опасността лицата с право на запазена част да оспорват дарението и да искат възстановяване на запазената им част, дарителят и надареният се чудят какво да предприемат, така че да защитят надарения от претенцията на лицата с право на запазена част.

За тази цел не рядко предприемат прехвърляния на имота. Практика е дареният да прехвърли собствеността на дарителя, а последният да му прехвърли отново имота, но този път чрез покупко-продажба на имота, с идеята, че покупко-продажбата не може да бъде оспорвана. Обаче това не е решение на въпроса, защото първоначалното дарение съществва в правния мир и до отмяната му произвежда правно действие.

Съгласно чл. 88 от ЗЗД развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. При положение обаче, че сделките са извършвани между едни и същи лица – дарен и дарител, а после същите лица са в ролята на продавач и купувач, то последният приобретател на имота / купувачът/ не се счита за трето лице и не може да се ползва със защитата по чл. 88, ал. 2 от ЗЗД, а лицето с право на запазена част ще може да оспори прехвърлянето на имота и да упражни правото си да възстанови запазената част от наследството.

Дори надареният да продаде имота на трето лице, това не разрешава проблема, в този случай дареният може да бъде осъден да заплати на лицето с право на запазена част стойността на запазената част.

Това, което може да се направи, за разрешаването на проблема, е да се развали първоначалния договор за дарение. Основанията за разваляне на дарението обаче са изключително ограничени. Касае за случаи, в които надареният не е давал издръжка на дарителя, от която последният се е нуждаел, или за случаи, при които надареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; или надареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена.

На практика приложима е само първата хипотеза, за да се развали договора за дарение – а именно дарителят да развали договора като докаже, че надареният не му е давал издръжка, от което той се е нуждаел. Развалянето става по съдебен ред, ако дарителят успее да докаже иска си .

Предвид изложеното, при извършване на сделки с недвижими имоти трябва да се обмисли начина, по който да бъде прехвърлена собствеността по отношение ана даден имот с оглед правните последици от това.

Наследството включва не само права, но и задължения. Чести са случаите, в които починалият е оставил повече или само задължения, отколкото имуществени права. В тези случаи наследникът може да се окаже от наследството, за да се освободи от задължението за заплащане на дълговете на починалия. Това се прави обикновено в случаите, в които наследодателят не е оставил никакви права. Когато все пак има права, по-добре е да се направи приемане на наследството под опис.

Отказът от наследство се извършва чрез подаване на заявление за отказ от наследство до районния съд по последното местожителство на починалия, в което се посочват трите имена на наследника, ЕГН, адрес , номер на лична карта. Със заявлението наследникът декларира, че се отказва от оставеното от наследодателя наследство .



Отказът се вписва в специална книга в Районния съд, след което се издава удостоверение на наследника, че се е отказал от наследството.

Заявлението не се заверява нотариално.

Към него се представя акт за смърт и удостоверение за наследници.

Заплаща се държавна такса.

Предвид същността на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, като такъв подготвящ сключването на окончателния т.е. нотариалния акт, доста често страните по него или една от тях предоставя на другата някаква имуществена облага – пари или други вещи със значителна имуществена стойност. Разменените между страните имущества са не само в изпълнение на предварителния договор, но и в очакване на сключването на окончателния договор. Именно със сключването на окончателния договор и след изпълнението на другите постигнати договорки между страните, се постига равновесието между страните – всяка получава имуществената облага, заради която се е задължила от своя страна да предостави вещ или друга ценност.

На практика възникват случаи, при които една от страните изпълнява добросъвестно и коректно своите задължения по сключения предварителен договор, разчитайки на същото поведение от насрещната страна. В случай, че не насрещната страна не изпълни своите задължения, възниква въпросът какво може да направи изправната страна по договора. Възможностите, които стоят пред нея са да предяви иск за обявяване на сключения договор за окончателен или да развали сключения предварителен договор. В настоящото изложение ще се спрем по-подробно на втората възможност.

На първо място следва да бъде посочено, че след разваляне на предварителния договор отпада правното основание, въз основа на което страните са разменили някакви престации помежду си т.е. след развалянето на договора всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила в изпълнение на сключения предварителен договор.

Предпоставките, които трябва да са налице, за да се развали предварителния договор са следните:

1/неизпълнение на насрещната страна – това неизпълнение може да бъде пълно, забавено, лошо или частично;

2/неизпълнението трябва да се дължи на виновното поведение на тази страна – като тук вината може да бъде и в двете форми, а именно – умисъл /например страната е сключила договора със съзнанието, че няма да може да изпълни задълженията си по него/ или което е по-често срещано – небрежност /неизправната страна не е положила грижите, които всяка добросъвестна страна би положила, за да изпълни задълженията си/ и

3/ развалящата договора страна да е изправна т.е. да е изпълнила своите задължения по сключения договор.

Необходимо е също така да липсва отрицателната предпоставка, за да бъде упражнено правото на разваляне, посочена в разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, а именно неизпълнената част от задължението да не е незначителна с оглед интереса на кредитора /изправната страна/.

Тъй като със самия предварителния договор не се прехвърля право на собственост, нито се учредява вещно право върху недвижим имот /този ефект се постига с окончателния договор/, развалянето става с писмено волеизявление, оформяно най-често в практиката като нотариална покана, което предупреждение трябва да бъде получено от насрещната страна, за да породи своето действие. В това писмено волеизявление /нотариална покана/ следва да бъде даден подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му предварителния договор ще се смята за развален.

Налице са случаи, при които не е необходимо да бъде предоставян допълнителен срок за изпълнение на неизправната страна, за да бъде развален договора т.е. самото волеизявление е достатъчно, без да е необходимо изтичането на срок, в който длъжникът има възможност да изпълни. В закона са визирани три такива хипотези, а именно:

1/изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти;

2/поради забава на неизправната страна изпълнението е станало безполезно за насрещната страна; и

3/задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното между страните време.

При наличие на една от трите възможности, би могло предварителният договор да се развали и без даване на възможност за изпълнение. По-важното в случая обаче е възможностите за разваляне на предварителен договор без даване на възможност за изпълнение на неизправната страна, които са намерили израз в съдебната практика. Предвидено е, че страните могат сами да определят условията, при които настъпва разваляне на предварителния договор с едностранно волеизявление на изправната до неизправната страна. Така например би могло да се предвиди, че изявлението за разваляне може да бъде отправено и да породи своето действие след изтичането на предварително определен от тях срок след настъпване падежа на изпълнението, без да е необходимо даването на допълнителен срок за изпълнение. Тази възможност върховният съд е извел от принципа на договорната свобода на страните, както и от диспозитивния характер на разпоредбата, уреждаща развалянето на договорите с едностранно волеизявление.

Последното е от изключително значение, тъй като още при сключването на предварителния договор страните имат възможност да предвидят начините за развалянето на същия и да уговорят най-благоприятната за тях възможност, тази която би спестила допълнително време и усилия за тях, при евентуално неизпълнение от насрещната страна.

Изготвил: Ирена Джаджарова

При някои договори за банков кредит, между банката и потребителят са договорени клаузи, съгласно които Банката има право едностранно да увеличи лихвата по кредита и се стига до резултат, че потребителят при сключването на договора се е съгласил да плаща една месечна вноска по възстановяването на кредитната сума, а след като е изминал определен период от време, се оказва, че размерът на месечната вноска е драстично увеличен. Въпреки,че са извършвани плащания по банковия кредит, оказва се, че кредита не се погасява, а всичко, което е платено покрива само лихвите по кредита.

Така независимо, че страните са договорили една сума за възстановяване и период за възстановяване на същата, оказва се, че за потребителя съвсем не е ясно каква именно сума ще трябва да възстанови на банката и за какъв период от време. До този резултат се стига, тъй като в Договора за кредит, Банката е вписала клаузи, по силата на които Банката има право едностранно да изменя лихвения процент и потребителят е длъжен да се съгласи с извършената промяна едностранно от страна на Банката.

Срещу тази порочна практика обаче има механизъм за защита. Тъй като обикновено с Банките не може да се постигне разумно доброволно уреждане на спора, тъй като последните държат да получат всичко, съгласно договора и не са склонни да се търси изход от спора, приемлив и за двете страни, за потребителите остава открита възможността да търсят правата си по съдебен ред като предявяват отрицателен установителен иск срещу кредитодателя за установяване недължимост за претендирани суми за заплащане.

Когато договорът е сключен между банка и физически лица – кредитополучатели, отношенията между страните се регулират от Закона за защита на потребителя. Клаузата, съгласно която банката има право да извършва едностранно изменение на договора, включително в частта за претендираната лихва за заплащане върху кредитната сума, съставлява неравноправна клауза по смисъла на закона. Съгласно чл. 146 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са индивидуално договорени. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза е всяка договорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката. За неравноправна клауза се счита и тази, с която на търговеца се позволява да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, както и клаузата , която дава право на търговеца да увеличи цената на услугата, без потребителя да има право да се откаже от договора. Всички тези хипотези, са налице при договора за банков кредит. Действително, съгласно закона, не се считат за неравноправни клаузи, клаузите, съгласно които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим се от потребителя или към сделки с финансови инструменти и услуги, чиято цена е свързана с колебанията на борсов курс или индекс. В договорите за банков кредит обаче не се посочва никъде какви са основанията, при които банката може да променя своя Базов Лихвен Процент /БЛП/, оказващ влияние върху лихвата дължима се от ищеца по договора за кредит. Уговорено е, че БЛП се отразява автоматично на размера на лихвения процент по договорите за кредит, посочено е, че той не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за кредитополучателя. Никъде в договора между страните не се съдържа постигане на съгласие по договорка – договорна клауза – за това как се сформира и какво влияе на БЛП. Не са посочени основания за промяната на неговата величина, влияеща на размера на задължението на ищеца. Не са посочени никакви критерии съобразявани от банката при определяне на размера на БЛП, а оттам и на размера на лихвата по кредита. Ето защо тези клаузи се явяват неравноправни и като такива са нищожни и не задължават кредитополучателя.

Освен това няма как да се приеме, че клаузите в договора за банков кредит са индивидуално договорени.

Това е така, тъй като обикновено в договора за банкова кредит липсват посочени основания за промяна на условията на договора и в частност БЛП, които да са запазени изключително в полза на банката. Това предполага липса на договаряне и постигане на съгласие между страните по въпроси, формиращи съдържанието на договорното отношение и няма как тази липса да е вследствие на договаряне между страните. Изхождайки от изложеното до момента,съдът приема, че доколкото в договора между страните е посочено, че „БЛП се определя от банката, неговата промяна действа незабавно и автоматично и не подлежи на договаряне”, то така договорена клауза навежда на извод за липса на индивидуално договаряне между страните за това как ще се определя размера на лихвата и месечната вноска дължима от кредитополучателя.

Подобни клаузи, съдържащи се в голяма част от сключваните договори за кредит с банките са част от съдържанието на договорите, като със същото съдържание кредитополучателят се е съгласил. То обаче е изготвено самостоятелно от банката и предложено на потребителя, без последният да е имал право и възможност да търси предоговаряне, изменение или отмяна на увреждащите го клаузи. Ето защо съдилищата приемат, че така договорените клаузи са нищожни, а всичко, което е платено въз основа на нищожни клаузи подлежи на възстановяване.

Българското законодателство и наличната съдебна практика поставят още едно условие, при установяването на описаните по –горе клаузи за недействителни, на което заслужава да бъде обърнато внимание. Според чл. 144, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита на потребителите има възможност за неприлагане на разпоредбите, установяващи недействителност на клауза, предвиждаща възможност за едностранна промяна на уговорения между страните лихвен процент при наличието обаче на обективни и основателни причини за неговата промяна или при промяна в борсовите курсове и индекси. В такъв случай обаче е необходимо в договора да бъде предвидено задължение за банката да уведоми кредитополучателят, а той от своя страна има възможност в 7 дневен срок да прекрати сключения договор. В тежест на банката е да докаже, че извършената от нея промяна на условията на договора са осъществени именно на основания предвидени в чл. 144 от ЗЗП. Това са единствените хипотези, изчерпателно посочени в закона, при които банката може да се освободи от действието на императивната норма на чл. 143 от ЗЗП. В случай обаче, че не е налице една от тези хипотези или банката не успее да ги докаже, то извършената едностранна промяна на лихвения процент се явява напълно в противоречие с действащото законодателството и като такова – напълно нищожно.

Предвид изложеното до момента, съдилищата приемат, че подобни клаузи в договорите за банков кредит се явяват неравноправни клаузи, тъй като същите не са индивидуално договорени между страните. Приема се още, че подобни клаузи, с които банките запазват за себе си правото да променят едностранно условията по сключен договор за банков кредит, на непосочени в договора основания, са сключени изключително във вреда на потребителя, тъй като дават неконтролируеми права на банката, не отговарят на изискванията на добросъвестността, тъй като банката не е положила грижата на добрия съконтрахент при сключването на договора, и води до неравновесие на правата на двете страни по договора.

От друга страна кредитополучателят обикновено е икономически зависимата страна при договарянето и сключването на договорите за кредит, което предоставя изключителни права само на банката, безконтролно да променя съдържанието на договорните отношения между страните. Прилагането от съда на защитните норми на Закона за защита на потребителите спрямо сключените договори за банков кредит, позволява на кредитополучателите да защитят своите права срещу неравноправните клаузи, с които са „принудени” да се съгласят.

В днешно време се строят все по-високи и по-високи сгради. Но добре ли е да се живее „в небесата”? Според учени, обитаването на имоти на високи етаж вреди на психическото състояние на човек. Той почти напълно губи усещането за земно притегляне, което води до развиването на фобии и апатия. Максималната концентрация на радиовълни по високите етажи влияе негативно на здравето.



При това положение резонно възниква въпросът къде е полезно да се живее. От гледна точка на чистотата на въздуха и общата полезност за човешкия организъм най-добре е да се живее в апартаменти разположени на 5-7 етаж от сградата. До въпросните етажи не достигат вредните газове от автомобилите, а над 7-ия етаж се събират вредните емисии от предприятията, обясняват учени.



Другият плюс е, че ако се счупи асансьорът, не е трудно да се изкачите до 5-7 етаж. Напротив – изкачването на стълби е здравословно.

Съгласно законът родителите управляват имуществото на детето в негов интерес. Това означава, например, че родителите свободно могат да отдават под наем недвижим имот, собственост на детето за срок до три години.

За извършване обаче на действия на разпореждане с недвижими имоти /например продажба/, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се изисква разрешение на районния съд по настоящия адрес на детето. Съдът преценява дали разпореждането би било в интерес а детето и ако прецени, че това е така, издава исканото разрешение.

Дарения, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши с разрешение на районния съдия при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.

По същия начин се постъпва и когато свата въпрос за сключване на сделки, с които се прехвърля имущество, собственост на поставеното под запрещение лице. Отново се иска съгласието на районния съдия и съгласие се дава само, ако съдът прецени, че сделката би била в интерес на поставения под запрещение. И в тези случай, както и при ненавършилите пълнолетие деца са нищожни даренията, отказ от права, даване на заем и обезпечение на чужди задължения от поставеният под запрещение, без никакви изключения, включително и при очевидни ползи и при извънредни семейни нужди.

Молбата да бъде разрешено извършването на разпореждането с имущество, собственост на детето или на поставения под запрещение се подава до районния съд по настоящ адрес на детето/ поставеният под запрещение. Съдът дава разрешение за извършването на сделката ако прецени, че това би било в интерес на детето.

Към молбата се представят следните документи:

– Доказателства за настоящ адрес на детето; /тъй като молбата се подава до районния съд по настоящ адрес на детето/;

– Доказателства за представителната власт на лицето, от името на което изхожда молбата /законни представители са родителите на детето, съответно попечителят/ настойникът – при лица, поставени под запрещение/ – акт за раждане; решение, с което се предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето; решение за поставяне на лицето под настойничество и членове на настойнически съвет; /Когато детето е до 14 годишна възраст или лицето е поставено под пълно запрещение – молбата се подава от техните представители. Когато детето е на възраст межди 14 и 18 години или лицето е поставено под ограничено запрещение – молбата се подава от детето/поставения под ограничено запрещение със съгласието на неговия законен представител/.

– Мнение на настойническия съвет /когато става въпрос за лице, поставено под пълно запрещение/;

– Декларация за имущественото състояние на детето;

– Квитанция за платена държавна такса от 25 лева;

– Документ за собственост, а когато става въпрос за прехвърляне на поземлен имот – скица на имота;

– Предварителен договор за покупко-продажба, ако има такъв.

Съдът допълнително може да разпореди да се представи становище на Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето дали искането е в полза на детето и дали е в негов интерес, декларация за доходите на родителите и други документи.

По молба да бъде разрешено теглене на суми от влогове на дете или на лице, поставено под запрещение, е необходимо към молбата да се представят следните документи:

– Посочване на IBAN на сметката, от която се иска да бъдат изтеглени средствата;

– Размера на сумата;

– Нуждите, които ще се покрият от сумата;

– Доказателства за настоящ адрес на детето;

– Доказателства за представителната власт на лицето от името на което изхожда молбата – акт за раждане; решение, с което на родителя е предоставено упражняването на родителските права;

– Решение за назначаване на лицето на настойник /попечител / когато става въпрос за поставени под запрещение лица;

– Мнение на настойническия съвет, когато такова се изисква;

– Копие от извлечение от сметка, удостоверяващо извършени транзакции;

– Декларация за имуществото, притежавано от детето;

– Квитанция за платена държавна такса от 25 лева

Ако се иска закриване на сметката и изтегляне на всички налични суми, това е необходимо да се запише изрично.



Съдът допълнително може да разпореди да се представи становище на Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето дали искането е в полза на детето и дали е в негов интерес, декларация за доходите на родителите и други документи.

При молба за издаване на разрешение за участие в делба следва да се опишат условията на делбата и паричната стойност на уравнението, когато се дължи такова.

Паркоместата не са самостоятелен обект на собственост и от тази гл.т. с тях не могат да бъдат извършвани самостоятелни сделки. Дефакто се сключват договори, чрез които се продава нещо, което е идеална част от нещо друго. Кадастърът е регистрационна система и отразява всички самостоятелни обекти на собственост. Тук не влизат също така мазетата и таваните, тъй като както и паркоместата, те не са самостоятелни обекти на собственост.



„Ако в Закона за устройство на територията (ЗУТ) се направи промяна и се посочи, че паркоместата са самостоятелен обект на собственост, тогава и кадастърът ще трябва да ги отразява. Промяната трябва да дойде от ЗУТ, а не от кадастъра. Лично моето мнение е че те нямат характер на самостоятелен обект, тъй като никой не си огражда имота с цветни линии например, а най-често има ограда по имотните граници”, обяснява инж. Валентин Йовев, председател на Камарата на инженерите по геодезия.



Важно е да се знае, че на същия режим са и мазетата и таваните в жилищните сгради. Те също не могат да бъдат обект на самостоятелна продажба. „Има хора, които например са си продали таваните, но те не си дават сметка, че жилището, към което е този таван или мазе, вече не е със статут жилище, тъй като няма складова част към него. Собственикът може да го продаде само като офис”, казва инж. Йовев.



При жилищните сгради ново строителство таваните са превърнати в мезонети, а партерните етажи в търговски площи. В сградата обаче има обособени складови площи към всеки апартамент, независимо че не се намират на върха на сградата или на ниво под кота 0.

В продажбите има 5 закона. Ако ги последва, всеки търговец и маркетолог ще разбере и почувства как сделките започват да се случват.

Това твърди американското списание за предприемачество Entrepreneur. То уточнява в материал, че законите са валидни както за онлайн, така и за реалните продажби. „Тези правила отключват вратата на масивния растеж на бизнес приходите”, допълват авторите.

Кои са всъщност те?

Ето ги!

1. Закон на стойността: Потребителите купуват само продукти и услуги, от които имат полза. Никой не купува от друг, защото е велик търговец. Всяко потребление е мотивирано от личната полза на човека, който отваря портфейла си. Всяка покупка е задвижена от вярата му, че той ще извлече тази полза. Ето защо най-дребното съмнение, прокраднало се в ума му, че продуктът няма да има очакваната полза, ще го откаже да го купи.

2. Закон на обезщетяването: Стойността идва с цената. Колкото повече ползи предлага на потребителя продуктът или услугата, толкова повече фирмата може да си позволява да вдига цената. Нищо стойностно в живота не идва безплатно. Цената е решаваща при пускането на продукта на пазара – изпраща съобщение колко може да се очаква от него.

3. Закон на влиянието: Хората вярват и следват личности и юридически лица, на които имат доверие и които изглеждат експертно. Този закон е формулиран от Джон Максуел и упоменат в книгата му „21-те неопровержими закона на лидерството". В нея Максуел постановява простото и вечно правило: „Лидерството е влияние. Нито повече, нито по-малко”.

4. Закон на автентичността: Най-ценният подарък, който търговецът ще предложи на пазара, е той самият. „Докато опитвате да бъдете някой друг или поставяте действие или поведение на някой друг над вас самите, няма да можете истински да достигнете хората. Най-ценното нещо, което ще предложите, сте вие самите. Без значение какво си мислите, че продавате, всъщност офертата сте вие”, пишат Боб Бърг и Джон Дейвид Ман в книгата „Go-Giver”. В тази ситуация залогът на търговеца е всичко или нищо.

5. Закон на реципрочността: Търговията е връзка на непрекъснато взаимно даване. На пръв поглед повечето хора смятат, че тя е размяна, в която бизнесът предлага продукт или услуга, а потребителят плаща с пари за тях. Но не само. Важно е също бизнесът винаги да дава на хората още и още. Когато продава продукта или услугата, той трябва да дава на клиента и още нещо – бонус, подарък, жест. Само така човекът ще се завърне при него и ще идва отново и отново.

Фън Шуй е древна китайска философия, на близо 4000 години, според която създаваме баланс и хармония около себе си. Това изкуство изповядва няколко основни максими за постигане на съвършенство чрез баланса на природата, която ни заобикаля. То е комбинация от наука, философия, вярвания, схващане за живота, но за някои – просто суеверие. В източния свят, прилагането на концепциите за Фън Шуй е важен елемент, както при закупуването на ново жилище, така и при избора на дизайн за дома, стаята или офиса. Според буквалния превод, Фън Шуй означава „вятър и вода“. Китайците смятат, че тези две природни сили са в основата на жизненоважния приток на енергия. Счита се, че с помощта на древното китайско изкуство и наука, човек е способен да балансира света около себе си и да получи наслада и просперитет в личен и в глобален план.

За да постигнете максимален резултат трябва да се целите да изградите уют, хармония и топлина в точно това пространство от дома си. Последвайте няколко важни и основни правила.



Позиция

На първо място е важно позиционирането на кухнята в жилището. Ако тя е закътана в ъглово, неосветено пространство, едва ли някога ще изпитате наслада от престоя си в помещението. Изберете мястото на кухнята така, че там да се готви и твори с удоволствие, а вкусните гозби да бъдат споделяни с радост и с близки и приятели.



Не поставяйте кухнята в северозападната част или в центъра на жилището. Това се счита за пагубен избор. Според вярването, късметът ще изтече и ще изгубите пари, работа, дори здравето си. Добра идея е да проектирате кухнята си в близост до едната врата на дома.



Осветление

Естествената светлина и изглед към природата са основен източник на енергия според Фън Шуй. Добре осветената и проветрена кухня е гаранция за просперитет в дома. Ето защо, не забравяйте да поддържате свеж въздуха в помещението.

Посоката и формите са другите значими елементи във философията на Фън Шуй. За да се установи равновесие. между вътрешните и външните пространства, китайците считат, че трябва да се използват петте основни елемента, имащи роля в живота на човека, а именно: вода, дърво, земя, огън и метал.



Всеки от тези елементи можете да внесете у дома, като просто обзаведете кухнята си според изискванията на Фън Шуй. Важно е как и къде ще разположите мебелите, какви цветове ще изберете, кои посоки ще спазите и колко ще осветите.



Печката е един от характерните символи на помещението. Енергията на огъня влиза вкъщи чрез котлоните, фурната и грила. След позиционирането на главната врата на жилището, позицията на печката е второто най-важно нещо според теорията на Фън Шуй. За да си гарантирате благополучие, богатство и щастие, поставете готварската печка и уредите, свързани с действието на огъня, на срещуположната страна на мивката, хладилника и съдомиялната, за да няма пряк контакт с водата и огъня. Ако нещо в помещението ви пречи да изпълните това условие, непременно поставете живо растение между тези два сектора, за да избегнете пряката им зависимост. Едно малко шкафче също би било средство за разделение в ситуацията.



Печката не бива да гледа на северозапад, тъй като енергията на кухнята се влива от тази посока. Добре е да е позиционирана така, че да не се вижда от входната врата.

Изберете позицията на основния работен плот. Той ще бъде сърцевината на кухнята. Там ще влагате душата си и ще постигате максимален резултат с минимални усилия. Дървеният материал е особено подходящ за изработката на един работен многофункционален остров в средата на помещението. В близост до прозореца разположете мивката. Водата, в съчетание с гледката навън, ще балансира равновесието ви.

Хладилникът и другите уреди, символизиращи метал, могат да се разположат в съседство с мивката или работния плот. Поставяйки го далече от печката ще избегнете съприкосновението на огъня с леда. Най-добрата им позиция едни спрямо други е тази описваща перпендикуляр или буква “Г”.



Цветове

В случай, че кухнята ви е малка и сравнително тъмна, ще се наложи да я оцветите в свежи светли тонове. За по-голям успех е добре да подсилите централното осветление в помещението. Избягвайте аленочервени и тъмносини багри. Наситените цветове не са подходящи според Фън Шуй.

Ако имате нужда да подчертаете част от кухнята си, не го правете с боядисване на стени или мебели. Използвайте дребни акценти в пространството. На юг, стимулирайте елемента огън чрез кана, ваза, тостер или кутия в алено червено, счита се, че е пряко свързано с успешна кариера. На север, наблегнете на елемента вода, чрез черен предмет или фигура. Това ще е благоприятстващо за духовното ви развитие.



Съвети

Общите правила на Фън Шуй като светлина, топлина, цветове, посоки и чистота са особено важни. Според теорията, дори неизчистените котлони в кухнята ще ви донесат негативна енергия и проблеми със здравето и работата. Според някои източни схващания, зад котлоните е добре да се поставят огледала за увеличаване на богатството, а според други, боклукът в кухнята трябва да е на скрито място и да се изхвърля само в светлите часове на денонощието.



За да имате благоденствие и любов в дома, непременно поставете купа с плодове върху масата или плота в кухнята си. Малка пирамида върху хладилника ще поддържа и гарантира енергийността на продуктите в него.



Гответе с лице към вратата, а ако не можете да си го позволите, поставете малки звънчета над касата, за да получавате сигнал, когато някой влиза в помещението.



С малко старание и придържайки се към съветите на източната култура, всеки от нас може да си гарантира хармоничен и успешен начин на живот.

Може ли да се прехвърли недвижим имот, собственост на един от съпрузите на друг съпруг с договор за издръжка и гледане?

Няма пречка имот, лична собственост на един от съпрузите да бъде прехвърлен на друг съпруг срещу поемане на задължение за издръжка и гледане. По този въпрос е имало колебания в съдебната практика, с оглед съществуващото законово задължение между съпрузите, произтичащо от сключения помежду им брак, да се грижат един за друг. Колебанията по този въпрос обаче вече са преодолени и окончателно се приема, че такива договори за напълно валидни и произвеждат желаното от страните правно действие.

В случай на прехвърляне на недвижим имот, лична собственост на единия съпруг срещу поемане на задължение от страна на другия съпруг за издръжка и гледане, прехвърленият имот става лична собственост на съпруга-приобретател. Придобитият от съпруга, поел задължението за издръжка и гледане, недвижим имот не става съпружеска имуществена общност, независимо, че имотът е придобит по време на брака и че не е безвъзмезден, тъй като в случая се изключва съвместния принос на прехвърлителя в придобиването на имота.

Не така стои обаче въпросът, ако съпруг, притежаващ имот, негова изключителна собственост /придобит преди брака, или придобит по време на брака по дарение или по наследство/ продаде този имот на другия съпруг. Няма пречка да бъде сключена такава сделка, но в този случай придобитият на името на съпруга-купувач недвижим имот става съпружеска имуществена общност и на двамата съпрузи.

Друга възможност да стане така, че съпругът –приобретател да стане изключителен собственик на имот, който е собственост на другия съпруг, е да бъде сключен договор за дарение.

Друг интересен въпрос при договорите за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане е този относно това дали е действителен или нищожен, поради липса на основание, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, при положение, че между същите страни е сключен и предходен договор, за прехвърляне на друг недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и дали следва да съществува нужда от допълнителни грижи и материални средства, което да обоснове сключването на втория договор.

Отговорът на така поставения въпрос е, че последващият договор за издръжка и гледане не е без основание, а е действителен. Обстоятелството, че такова задължение е било поето от приобретателя с преходен договор или договори не означава, че последващият договор е сключен без причина. Не е имало пречка още при сключването на първия договор да се прехвърли правото на собственост и върху имуществото, което е прехвърлено с последващите сделки, което е израз на свободната воля на договарящите страни.

Съвсем друг е въпросът дали стойността на имотите съответства на обема на грижите. Този въпрос не касае действителността на самия договор а би могъл да се разглежда при спорове, свързани с развалянето на договора, което предполага наличието на сключен действителен договор, а не на нищожен такъв.

Адвокат Ирина Константинова

Един от способите за придобиване на право на собственост по отношение на недвижим имот е придобиването му чрез давностно владение. За целта е необходимо да се установи, че един имот се е намирал във фактическа власт на дадено лице, което е считало имота за свой през определен период от време – пет или десет години, в зависимост дали владението е било добросъвестно или не.

Позоваването на изтекла погасителна давност обаче не е елемент от фактическия състав на придобивната давност. Това означава, че владелецът, автоматично, след изтичането на предвидения в закона срок на придобивна давност става собственик на съответния имот, без да е необходимо позоваване от негова страна на давността, за да настъпи този правен ефект. Позоваването на давността има за цел да внесе яснота в гражданския оборот, че дадено лице е собственик на конкретен имот. Позоваването може да стане пред нотариус или пред съд, в първия случай при издаването на констативен нотариален акт на основание давностно владение, а във втория случай- в исков процес за установяване право на собственост. Право да се позове на изтекла погасителна давност, на първо място, има лицето, в полза, на което е изтекла придобивната давност.

Възможно е обаче владелец да е придобил по давност даден недвижим имот и да не се позовава на давността като нито се снабдява с нотариален акт за собственост, нито в рамките на съдебен процес се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност.

Придобиването на недвижим имот по давност е едно имуществено право, а не лично. Поради тази причина кръгът от лица, които могат да се позоват на изтекла погасителнадавност, не се свежда само до лицето или лицата, в полза, на които е изтекла давността. Кредитори на владелеца могат също да искат да бъде установено от съда, че владелецът е придобил собствеността върху конкретен имот на основание давностно владение. Те биха имали интерес от това, ако искат да насочат изпълнението за събиране на вземането си срещу този имот на длъжника, който бездейства и не се снабдява с документи, удостоверяващи, че е придобил правото на собственост по отношение на имота.

Наследниците на придобилото по давност недвижим имот лице също имат възможност да се позоват на изтекла в полза на техния наследодател придобивна давност по отношение на даден имот.

Тъй като това е имуществено право, както посочих по-горе, а не лично такова, субективната преценка на лицето, в полза, на което е изтекла погасителната давност дали да се позове на нея или не, е без значение в случая. Като имуществено, това право е наследимо и наследниците могат да се снабдят с документи за собственост, установявайки пред нотариус или пред съд, че придобиваната давност по отношение на даден имот е изтекла в полза на техен наследодател.

Действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока. Ако този срок е изтекъл приживе на наследодателя, то при наличие на позоваване на последиците от изтеклата придобивна давност от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя.

Адвокат Ирина Константинова

Чрез констативен нотариален акт за собственост лицето, в полза на което този акт е издаден, се легитимира като собственик на даден недвижим имот. Констативен нотариален акт за собственост може да се издаден въз основа на документи или въз основа на обстоятелствена проверка, чрез разпит на трима свидетели, когато документи липсват или не са достатъчни, за да се издаде документ за собственост въз основа на тях.

Чрез констативния нотариален акт нотариусът признава едно лице за собственик на даден недвижим имот. Тази констатация обаче не е безспорна и всяко лице, които има правен интерес може да оспорва така признатото право. Тогава се подставя въпросът – в такъв случай за какво служи констативният нотариален акт за собственост, щом всеки може да го оспорва.

Истината е, че констативен нотариален акт е необходим когато собственикът не разполага с документ за собственост и още повече, ако е твърде вероятно някое трето лице да претендира права по отношение на имота. Това е така, тъй като когато нотариусът съставя констативен нотариален акт било по документи, било чрез обстоятелствена проверка, той проверява дали претендиращият е собственик на имота и признава това негово право. С нотариалния акт следва да се съобразяват всички лица и съда до доказване на обстоятелството, че титулярът по констативния нотариален акт не е собственик на имота. Лицето, което оспорва титулярът да е собственик на имота следва да докаже по съдебен ред, че титулярът не е собственик на имота. Лицето, в полза на което е издаден констативният нотариален акт не е необходимо да предприема каквито и да било действия. Той се легитимира като собственик на имота въз основа на издадения в негова полза констативен нотариален акт. Ето защо когато едно лице претендира да е собственик на даден имот, но няма нотариален акт за собственост, в негов интерес е да се снабди с документ за собственост, с който следва да се съобразяват всички лица, органи и институции и ако някой оспорва неговото право на собственост, в тежест на оспорващият е да докаже, че титулярът не е собственик на имота.

Кой какво ще доказва при възникнал спор е от съществено значение за крайния изход. Изобщо не без значение дали лицето, снабдило се с констативен нотариален акт ще се позовава на нотариалния акт и ще остави насрещната страна да се домогва да докаже, че титулярът не бил собственик или при всеки евентуален спор, ще се мъчи да докаже правото си на собственост. Веднъж снабди ли се собственикът с констативен нотариален акт за собственост, всеки е длъжен да се съобразява с правото му на собственост по отношение на съответния имот до доказване на противното.

Интересен е и въпросът какво става, когато и двете страни в спор за собственост се легитимират с нотариални актове /било констативни или такива за правна сделка/. В този случай всяка от страните следва да доказва изгодните за нея факти и обстоятелства. Всяка следва да доказва своето право.

Адвокат Ирина Константинова

Когато недвижим имот се придобива чрез покупко-продажба от съпрузи, пред купувачите, а понякога и пред техни близки стои въпросът трябва ли и двамата съпрузи да бъдат вписани като купувачи в нотариалния акт или е достатъчно само единият да бъде вписан в нотариалния акт и какви са законовите последици от това.

Няма пречка само единият от съпрузите да фигурира като купувач в нотариалния акт за покупко-продажба. Тъй като имотът е придобит по време на брака, същият става съпружеска имуществена общност и на двамата съпрузи, независимо на чие име е придобит. При развод или по време на брака, ако важи причини налагат това, съпружеската имуществена общност може да се прекрати. Тогава всеки от съпрузите придобива идеална част от общия имот. Поставя се въпросът кой каква част придобива от имота.

Счита се, че частите на съпрузите при прекратяването на съпружеската имуществена общност са равни, но тази презумпция е оборима. Възможно е някой от съпрузите да претендира по-голям дял от имота, поради това, че вложил лични средства в закупуването на имота. Лични средства на съпруга са тези, които са придобити преди барака или по дарение или наследство.В много от случаите например, близки и роднини даряват суми на съпрузите за закупуването на имота.

В случай, че имотът е придобит само на името на единия от съпрузите, то този съпруг би могъл да претендира по-голям дял от съсобствената вещ , ако успее да докаже, че в закупуването на имота са вложени лични средства.

В случай, обаче, че имотът е придобит на името и на двамата съпрузи, претенцията на някой от съпрузите за по-голям дял от имота, следва да бъде отхвърлена, тъй като дори в действителност част от вещта да е била придобита чрез лични средства на съпруга, то с вписването и на другия съпруг като купувач, съпрузите са се съгласили, че придобиват имота при равни квоти.

Адвокат Ирина Константинова